Кметство Горно Черковище 1676 г.

През 1938 г. кмет Кацаров и секретар Иван Манчев при наемател Димитър Бакларов построяват сградата на кметството. На мястото, където се намира сегашното село Горно Черковище през средновековието се е намирало турско село. Името му било Сюнет ери. Населението му е било изключително само от турци. Първите българи, заселили се по тези места, са дошли от изток по поречието на река Гюрля и Синята река. Така източно от турското село постепенно се образувала и българска махала. Близо до реката имало стар манастир с мъжки и женски килии. В манастира се е намирала черква Св. "Йоан Кръстител", построена през 1858 г. с икони от 1860 г. от Константинов Зограф. Първото килийно училище е в старата черква от 1860 г. (понастоящем манастирът и църквата не съществуват). Учители: Георги Петров Испирев, поп Антон Пенев. При пролетните прииждания на река Гюрля, манастирът много често се е наводнявал и затова хората от селото построяват нова черква "Св. Архангел Михаил" построена през 1884 г. Стенописите са от Петко Ганин от Казанлък. В сегашната черква първият свещеник е Антон Пенев, ръкоположен от Екзарх Антим I през 1872 г. Черковната камбана е една от най-мелодичните в България, изработена, отлята в Русия, докарана от жп гара Казанлък с биволски впряг от Пеню Русев Буюклиев, който е бил в черковното настоятелство. Викали и горното черковище. От там и името на селото станало Горно Черковище.